Вихрен Славчев: „Висшият мениджмънт е най-критичното звено за киберсигурността на една организация“

Фишингът (54%) и софтуерът за проследяване (46%) са сред най-разпространите заплахи

„64% от висшия мениджмънт са били най-вероятните мишени на зловредни елементи в дигиталната среда през последните 3 месеца.” Данните разкри изпълнителният директор на Mnemonica Вихрен Славчев по време на уебинар за последиците от пандемията от COVID-19 и как да се подготви бизнеса за тях. Виртуалният семинар беше организиран от адвокатско дружество „Пенков, Марков и партньори”. На срещата, проведена чрез платформата Legal 500, присъстваха близо 100 души – мениджъри, адвокати, клиенти и партньори.

Нападателите фокусират вниманието си върху хора, които притежават достъп до голямо количество информация, касаеща различни направления в една организация. Сред най-разпространите схеми за престъпна дейност Вихрен Славчев посочи фишинг атаките  (54%) и софтуерът за проследяване (46%). „Криптиращите вируси също остават честа заплаха като представляват над ⅓ от общия брой на всички вероятни кибератаки”, уточни още изпълнителният директор на Mnemonica. През последните месеци са били разработени над 900 уникални модела за измами и са били създадени над 600 нови домейна за изпращане на зловредни съобщения към потребителите на електронна поща, сочат данните.

Според проучване на Mobileiron, цитирано от компанията за киберсигурност през последната година близо ⅕ от служителите на дадена организация са поискали да им бъде разрешено да нарушат протоколите за дигитална защита. „Трябва да се отнасяме към данните си, така както се отнасяме към здравето си”, подчерта Вихрен Славчев. И допълни, че няма панацея при осигуряването на киберсигурността. Той апелира за повече предпазливост: „Необходимо е винаги да знаем кой стои насреща при комуникацията в дигитална среда и никога да не предоставяме повече информация, отколкото отсрещната страна има нужда.”

Сред темите, дискутирани на уебинара, бяха още механизмите за финансова подкрепа, които държавата осигурява по време на пандемията, преструктурирането на междуфирмената задлъжнялост, електронното правосъдие, инвестиционният климат в България и други.